*Italia

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Nulla aliquam consectetur leo, id venenatis ipsum viverra sed. Nullam at lorem eget mi pellentesque ultricies in aliquam mi. Nulla porta commodo nisl ut malesuada. Aliquam porta rutrum lacus, id facilisis felis iaculis eu. Quisque ligula sem, egestas id ultrices ac, dignissim ac massa. Mauris pharetra lobortis leo, ac elementum nibh aliquam sit amet. Vestibulum at justo massa, vel bibendum massa. Ut nec metus sit amet turpis iaculis luctus. Aliquam gravida ullamcorper tortor, at elementum mauris pulvinar in. Aliquam sem nisi, dapibus ut convallis id, mollis eu metus. Suspendisse ornare nisl eu erat volutpat mattis. Suspendisse id massa tellus. In massa nisl, interdum sit amet malesuada in, congue eget est. Aenean molestie imperdiet felis, at tincidunt lorem rhoncus sed. In at erat at turpis ultricies malesuada porta ac ante. Nulla lacinia nisl ac libero porttitor a tristique dui iaculis.

Duis porttitor malesuada pellentesque. Quisque convallis, sapien sodales tempus faucibus, nisl nulla lacinia libero, at adipiscing nulla purus eget orci. Curabitur et interdum mauris. Donec orci est, gravida id faucibus sed, dignissim pellentesque dui. Donec faucibus tristique sagittis. Aenean nec eros in sem mattis imperdiet. Proin pellentesque posuere elit sed vehicula. Fusce ut justo nec orci pellentesque accumsan non vel leo.

Vestibulum ultrices quam commodo ligula pharetra nec mattis nulla gravida. Proin id sagittis lacus. Sed pulvinar ipsum eu libero interdum at lobortis tellus luctus. Vivamus vulputate tempus odio, ac malesuada libero fringilla et. Phasellus auctor odio ac velit hendrerit eu pellentesque diam varius. Proin et massa neque, eu cursus massa. Nulla facilisi. Donec tempus arcu malesuada orci lobortis interdum. Suspendisse molestie tellus sed dui vehicula aliquet. Quisque hendrerit elementum ultrices.

Phasellus lobortis erat quis justo congue ut accumsan orci congue. Vivamus egestas libero in nisi tincidunt egestas tempor lectus bibendum. Ut eu tortor at diam lacinia viverra. Nullam est lectus, rutrum vitae facilisis eu, imperdiet a purus. Vestibulum viverra nisl at lorem volutpat ut pretium justo adipiscing. Aenean commodo nisl sed turpis dapibus ultricies. Morbi ut metus quis felis ullamcorper fermentum. Quisque nulla tortor, tincidunt sed aliquam id, elementum vitae eros. Mauris dignissim orci ac magna imperdiet at facilisis ligula imperdiet. In non lorem nisi. Vestibulum accumsan ante in est dictum ac tincidunt risus placerat. Etiam a diam lorem, a volutpat velit.

Nulla euismod mattis aliquet. Quisque hendrerit, ipsum sed tincidunt pharetra, diam nunc porttitor sapien, ac rhoncus massa est a metus. Nam ac arcu in ante ullamcorper porta. Praesent ac euismod purus. Nam gravida lobortis tortor a fermentum. Vivamus eu sem non ante dignissim lacinia id sit amet lorem. Nullam blandit, nibh vitae sagittis interdum, massa nunc cursus massa, nec sodales nunc lorem vitae arcu. Morbi non luctus massa. Integer non faucibus erat. Aenean id fringilla diam. Mauris feugiat, metus id tincidunt suscipit, eros eros tincidunt eros, sit amet bibendum tortor neque ac orci.

*Comunidades africanas en España

Sorry, this entry is only available in Español

Donato Ndongo

Sorry, this entry is only available in English

Valerie Mason-John

Sorry, this entry is only available in English

Cyril Lionel Robert James

Sorry, this entry is only available in English

*AFRICAN IMMIGRANTS AND RACIAL DISCRIMINATION IN ICELAND

Sorry, this entry is only available in English

*The Black British Press

Sorry, this entry is only available in English

Abdulrazak Gurnah

Sorry, this entry is only available in English

African Diaspora in Finland

Sorry, this entry is only available in English

African Diaspora in the Republic of Ireland

Sorry, this entry is only available in English

Africans in Russia

Sorry, this entry is only available in English

Afro-Swedes

Sorry, this entry is only available in English

Alfred Fagon

Sorry, this entry is only available in English

Amara Lakhous

Sorry, this entry is only available in English

Aminatta Forna

Sorry, this entry is only available in English

Andrew Salkey

Sorry, this entry is only available in English

Antar Mohamed Marincola

Sorry, this entry is only available in English

Arnold Chiwalala

Sorry, this entry is only available in English

Ben Okri

Sorry, this entry is only available in English

Beryl Gilroy

Sorry, this entry is only available in English

Biyi Bandele

Sorry, this entry is only available in English

Blaka Lola (Nicolina E.C. Sant)

Sorry, this entry is only available in English

Caryl Phillips

Sorry, this entry is only available in English

Chris Braithwaite

Sorry, this entry is only available in English

Diana Evans

Sorry, this entry is only available in English

Erminia Dell’Oro

Sorry, this entry is only available in Italiano and English

Galaxy

Sorry, this entry is only available in English

Garane Garane

Sorry, this entry is only available in Italiano and English

Gloria Wekker

Sorry, this entry is only available in English

Helen Oyeyemi

Sorry, this entry is only available in English

Igiaba Scego

Sorry, this entry is only available in English

Ignatius Fortuna

Sorry, this entry is only available in English

Ingy Mubiayi Kakese

Sorry, this entry is only available in Italiano and English

Ismaila Sané

Sorry, this entry is only available in English

Johannes Anyuru

Sorry, this entry is only available in English

John La Rose

Sorry, this entry is only available in English

Kaha Mohamed Aden

Sorry, this entry is only available in English

Leila Aboulela

Sorry, this entry is only available in English

Linton Kwesi Johnson

Sorry, this entry is only available in English

Menard Mponda

Sorry, this entry is only available in English

Michael Abbensetts

Sorry, this entry is only available in English

Nassera Chohra

Sorry, this entry is only available in Italiano and English

Patience Agbabi

Sorry, this entry is only available in English

Philomena Essed

Sorry, this entry is only available in English

Randa Ghazy

Sorry, this entry is only available in Italiano, English and Deutsch

Ribka Sibhatu

Sorry, this entry is only available in Italiano and English

Roberto Blanco

Sorry, this entry is only available in English

Sasha Huber

Sorry, this entry is only available in English

Stuart Hall

Sorry, this entry is only available in English

Tahar Lamri

Sorry, this entry is only available in Italiano and English

Talawa Theatre Company

Sorry, this entry is only available in English

Ubax Cristina Ali Farah

Sorry, this entry is only available in English

Zadie Smith

Sorry, this entry is only available in English

Abderrahman El Fathi

Sorry, this entry is only available in Español

Africa Bibang

Sorry, this entry is only available in Español

AGNÈS AGBOTON

Sorry, this entry is only available in English

Alana Sinkey

Sorry, this entry is only available in Español

Arianna Puello

Sorry, this entry is only available in Español

Astrid Jones

Sorry, this entry is only available in Español

Barón Ya Buk

Sorry, this entry is only available in Español

Begoña Bang-Matu

Sorry, this entry is only available in Español

Betty Akna

Sorry, this entry is only available in Español

Bidinte

Sorry, this entry is only available in English

Carlitos Wey

Sorry, this entry is only available in Español

Concha Buika

Sorry, this entry is only available in Español

Domingo Edjang Moreno

Sorry, this entry is only available in Español

Franklin Tshimini Nsombolay

Sorry, this entry is only available in Español

Gabriella Ghermandi

Sorry, this entry is only available in English

Inongo-Vi-Makomé

Sorry, this entry is only available in Español

Iván „Melón“ Lewis

Sorry, this entry is only available in Español

Jota Mayúscula DJ

Sorry, this entry is only available in Español

Krazé Negrozé

Sorry, this entry is only available in Español

АФРИКАНСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Деница Каменова

Peace & Love

(символ на житейската философия на растафарианците)

Интересно е какви са асоциациите на българите при споменаването на Черна Африка. Африканецът винаги е будел крайни реакции – екзотизирания, “добрия дивак” на Жан-Жак Русо или различния, непонятния, държания настрана, за да не смущава уютната подреденост на установените разбирания. Откриваме и “влюбване” в Африка, и расизъм, и абсолютизиране на “черните жертви”. Изследването на имиграциятата в България все още е в ранен етап. Африканската общност в България е сред най-онеправданите в това отношение, слабо проучена и недобре разбрана. Основа на настоящия анализ са няколкогодишни наблюдения и недирективни интервюта с представители на общността от 12 африкански страни – Судан, Кот д’Ивоар, Конго-Бразавил, Конго-Киншаса, Камерун, Ангола, Гвинея-Бисао, Замбия, Нигерия, Ботсуана, Гана, Зимбабве. За проучване отвореността-затвореността на българското общество е използван анализ на медийния дискурс, а за очертаване на държавната политика към бежанците и имигрантите от африкански произход – интервюта с представители на отговорни институции20.

Страните от Източна Европа и Съветския съюз осъществяват своя първи по-

основен контакт с африкански граждани през 50-те и 60-те години, когато тогавашните

комунистически партии решават да подкрепят освободителните движения срещу

западния колониализъм в Африка.

Първия си досег с африканската култура гражданите на Съветския съюз

осъществяват през 1957 г., когато на Фестивала на младежта Гана изпраща свои

представители (Raheem 1990: 21). Малко по-късно вече има оформено отношение към

20 МВнР и Агенция за бежанците към Министерски съвет

56

чернокожите – то ясно личи от разпоредба от 60-те години, забраняваща на африканците

да излизат след 20 часа вечерно време. Според официалните мотиви, за тяхна собствена

сигурност.

Много африканци идват да учат в университети и технически училища, където да

бъдат, от една страна, “просветени” за истинските ценности и начин на живот, а, от друга,

подготвени да вземат участие в освободителните движения, а по-късно и в управлението

на своите страни.

Въпреки издигнатия лозунг “Ние не можем да бъдем расисти, понеже сме

социалисти” проявите на ксенофобия и расизъм в Източна Европа не са изключение

(Raheem 1990: 21). Те се засилват особено след падането на Берлинската стена. В

обществото се оформят негативни настроения, засилени от безработицата, тежкото

икономическо положение, трудните реформи: държавата се е “грижила”, “обучила”,

“хранила” африканците, но сега, когато самата тя е в трудност, е време те да се погрижат

сами за себе си и просто да я напуснат. Пример за това отношение е едно от исканията,

издигнато по време на стачка на миньорите в Украйна през 1989 г.: помощите за

страните от Третия свят да бъдат спрени.

До 1988 г. в Съветския съюз и страните от Източна Европа се обучават 22 000

африканци. В началото на 1990 г. от тях остават 7200. През 1988 г. в Източна Германия

работят 5 600 африканци от Мозамбик. През 1990 те са 1700 (Raheem 1990: 22). Броят на

африканците в Полша също силно намалява след 1989 г., като през 1999 г. те са едва 2000

африканци (Pasek 1999: 17).

Причините за този спад са безработицата, депортирането и засилените расистки

прояви.

Пътят на африканците към България се движи по същия начин като в останалите

страни от Източна Европа и бившия СССР. БКП подкрепя освободителните движения.

Един от начините да реализира подкрепата си е чрез отпускането на стипендии за

африкански студенти. Броят на студентите от африканския континент, завършили

57

висшето си образование в България от 1955 г. до 1990 г., е 700021. Съотношението Магреб

– Черна Африка е 1:4, което означава, че студентите от Тропическа Африка са около

5600.

България отпуска държавни стипендии по силата на културните спогодби с

африканските държави. От 70-те години средно годишно в България идват около 360

студенти от Африка. От края на 70-те години обществени организации като Отечествения

фронт, ЦКС, АОНСУ, Комитетът за солидарност с народите на Азия и Африка и др. също

започват да отпускат стипендии. Техният брой обаче е значително по-малък. През 80-те

години броят на африканските студенти в България нараства, като достига до над 400

души годишно.

Част от африканците едновременно учат и работят в България. Това става по

линията на спогодба, подписана през 1985 г. с Етиопия. От 800 етиопци, завършили

образованието си в България от 1985г. насам, 500 са се дипломирали по линия именно на

тази спогодба.

Най-много от африканците, учещи в България, следват медицина и инженерни

науки (електро- и строително инженерество). Тези, които се завръщат в родината си,

получават добра реализация (най-вече в средния ешелон). Министърът на индустрията и

търговията на Нигер и генералният секретар на търговско-промишлената палата на

Етиопия са с български дипломи.

Някои от завършилите образованието си тук остават, като сключват брак с

българки22. Други имигрират в Западна Европа или Съединените щати, където се

устройват.

След 1990 г. броят на африканските студенти рязко спада. Причината е в

едностранното – от страна на България – прекратяване на програмите за научно-

техническо сътрудничество, извършено през февруари-март 1990 г. По този начин

страната прекратява отпускането на държавни стипендии. Поради тази причина от 90-те

години насам годишно в България идват да се обучават едва 40-50 студенти. Рязкото

намаляване се дължи и на масовото депортиране на африканци с полети на “Балкан” към

Лагос и Агра.

21 по данни на МВнР

22 Африканската имиграция се състои в огромното си мнозинство от мъже.

58

Две особености характеризират африканската общност днес – нейната намалена

численост и нейния състав, в който определено преобладават новопристигналите: четири

пети от анкетираните африканци се причисляват към “новата вълна”, пристигнали в

страната след 1989 г.

Три източника попълват африканската имиграция в Бългрия. Основната причина

за избор на тази дестинация остава образованието (три четвърти от анкетираните

посочват обучението като цел за пристигането им в нашата страна), около една пета

идват с цел развитие на бизнес. През последните години се засили и бежанският поток.

По данни на МВнР, в средата на 90-те години в България има контингент от около

20 000 нелегално пребиваващи чужденци, няколко стотин от които са африканци. Според

доклад на Български Хелзинкски комитет, броят на временно или постоянно

пребиваващите чужденци в България е 50 000, 15 000 от които са нелегални. Според

данни на медиите, приблизително 40 000 чужденци, който са влезли на територията на

страната с транзитна виза, не са я напуснали.

Изключително трудно е да бъде определена числеността на африканската

общност в България. По данни на Агенцията за бежанците, за периода 1993 г. – 30

ноември 2002 г., потърсили закрила лица в България са както следва: от Ангола – 17,

Бенин – 3, Бурунди – 7, Гамбия – 2, Гана – 20, Гвинея-Бисао – 11, Еритрея – 9, Етиопия –

137, Замбия – 2, Зимбабве – 1, Камерун – 7, Кения – 4, Конго-Бразавил – 56, Конго-

Киншаса – 35, Кот д’Ивоар – 4, Либерия – 56, Мавритания – 2, Мали – 1, Нигерия – 222,

Руанда – 16, Сенегал – 6, Сиера Леоне – 58, Сомалия – 59, Судан – 242, Танзания – 24,

Того – 1. Агенцията не предоставя разбивка, от която може да се установи броят на

получилите статут на бежанци, на тези, на които е отказан, на получилите хуманитарен

статут и т.н. Практиката е да бъде предоставян хуманитарен статут на хора, в чиито

страни има военни сблъсъци като Еритрея и Етиопия, Судан, Сиера Леоне. И все пак

според тези данни е трудно да бъде установен броят на бежанците, получили статут, а

още по-малко на тези, които са останали и все още се намират в страната.

Да бъде определен броят на имигрантите се оказва още по-трудно. Трябва да се

имат предвид и нелегално пребиваващите в страната, транзитиращите и очакващи статут

африканци.

59

В Доклад за защита правата на националните малцинства на Български хелзинкски

комитет, базиращ се на информация на Национаналния статистически институт от 1994 г.

се посочва, че 718 души се определят като африканци, а за 2835 души майчин език е

африканският (с цялата условност на понятието “африкански език”).

Трудно ми е да коментирам тези данни, но имайки предвид увеличилия се оттогава

бежански поток към страната ни, военните сблъсъци в държави от Африка, от една

страна, и, от друга страна, икономическата стабилизация на страната ни, приключването

на преговорите с Европейския съюз, членството на България в НАТО, изваждането ни от

Шенгенския списък и възможността за свободно пътуване в Европа, мога да предположа,

че броят на африканците в България след 1994 г. се е увеличил.

Най-многобройна е групата на нигерийците и етиопците. По приблизителните

сведения, дадени ми от техни представители, нигерийците в България са около 70 души, а

етиопците – около 50. Също многобройни са групите на еритрейците, суданците и

конгоанците. Данните са за София, където е концентрирана и огромната част от

африканците в България. В Пловдив и Варна има няколко, но броят им е незначителен (5

– 6 души). Обяснението е логично – африканците имат трудности да се установят, да си

намерят работа и да бъдат приети от обществото в най-големия град София, толкова по-

проблематично е това за страната.

Трудно е с точност да се твърди за какъв период африканците смятат да се

установят в България. Около една пета смятат да останат тук за постоянно. Повечето не

определят конкретен срок, най-вероятно самите те не са взели решение.

Една от най-характерните прояви в израза на африканската идентичност е расовата

солидарност. Тя се базира на общия произход, история, на цвета на кожата,

преживяванията – позитивни или негативни – при адаптацията в нова среда. В ключови

моменти расовата солидарност заличава етническите и национални различия, както

отбелязва още класикът в изследването на африканската идентичност Дю Боа (Du Bois

1903). По-късно този проблем е задълбочен от К.А. Апиа (2001).

Моите наблюдения над живота и взаимоотнешенията между африканците в

България показват, че всички спорове, които са възниквали между тях са били на момента

заличавани, щом стане въпрос за цвят на кожата. Хора, идващи от различни, много често

60

враждуващи, страни в Африка, които не се познават или дори са изразявали неодобрение

и липса на симпатия един между друг, в кризисен момент се обединяват, като

единственият признак на общност е цветът на кожата и фактът, че идват от Африка.

Повечето от африканците в България се познават по име, движат се заедно,

събират се. Общността има доста затворен характер. Констатираме тенденция към

етноцентризъм. Както отбелязва Хофстеде, “те имат по-добро извинение, тъй като живеят

във враждебна среда много повече от местното население” (Хофстеде 2001: 313).

Моментът на изключване и противопоставяне черно-бяло е много силен.

Интересен пример е една вечер, прекарана в изключително приятелска обстановка с хора,

с които се познаваме отдавна. В момента, в който обаче присъстващите двама африканци

се скараха (нигериец и ганаец), тяхната приятелка, също от Нигерия, обидено отбеляза:

“Как можете да се карате пред тях, та те са бели!”. Изведнъж част от формиралата се in-

група на приятели, споделящи общи интереси, се превърнахме в out-групата на белите.

Голямото мнозинство от африканците в България са висшисти. Някои успяват да

намерят професионална реализация според специалността си: сред анкетираните има

журналист, бизнес-консултант, свещеник, фризьорка на раста прически. Друга по-голяма

част са безработни или принудени да се издържат, като продават в “Илиянци”.

Основната причина африканците в България трудно да си намират работа се

корени в дискриминацията и расизма, в предразсъдъците, че имигрантите и бежанците от

Третия свят са бедни и необразовани.

Преобладаващата част от африканците в България са мъже. Тези, които __________пристигат

с образователна цел, обикновено идват сами и рядко след това биват последвани от свои

роднини.

В смесените бракове децата най-често са отглеждани в духа на българските

традиции, в културата на майката и макрообществото.

Африканците в България са малко на брой и идват от различни страни, което

прави трудно използваеми в извенсемеен контекст техните етнически и/или национални

езици. За общуване помежду си те използват английски или френски. Последните са в

61

различно отношение към българския. Поради по-слабото разпространение на френския

език в България, френскоговорящите много по-бързо научават български.

Англоговорящите по-добре се оправят, поради което част от тях по-бавно научават

български.

Децата от смесени бракове използват в различна степен и двата езика. Често те

говорят на български с майката и на английски/френски – с бащата.

Любопитен пример е поведението на момиченце от смесен брак на едно

африканско събиране. Свикнала да сменя двата езика и да говори с баща си на френски,

тя несъзнателно, отивайки при присъстващите българи, говореше на български;

обръщайки се към африканците, превключваше на френски, без дори да се замисля, че

някои от тях изобщо не разбират този език. Те приличаха на баща й и тя автоматично

пренасяше познатия модел на комуникация и общуване.

Пример за значението и ролята на “междукултурните срещи в училище”

(Хофстеде 2001: 301), за потапянето в нов културен модел най-вече чрез езика, са децата

на нигерийско семейство, родени в България и учили в българско училище. За тях

българският става основен език на общуване в къщи и помежду им. Впоследствие

семейството заминава за Канада, където се установява и децата тръгват на училище.

Получава се впечатляваща мултикултурна картина – в Канада нигерийски деца ходят на

училище, където говорят помежду си на… български.

Попаднал толкова далеч, в една съвсем различна културна среда, сблъскващ се с

ежедневните проблеми, африканецът в България често е измъчван от носталгия. Връзката

с родината е трудна, почти невъзможна. Единици са тези, които се завръщат, дори за

малко, след първоначалното си заминаване от родната си страна.

Въпрос на чест за африканците е да успеят в начертаното начинание. Пътят назад

се смята за провал и унижение, независимо от това колко труден е животът им в

България. Освен това липсата на средства прави невъзможно завръщането в родината

макар и за кратък период. Традицията в повечето случаи повелява при такъв случай

африканецът не само да поеме сам разноските по пътуването си, но и по време на престоя

си в родината да се грижи за близките си там. Това е непосилно за повечето африканци,

62

живеещи в България. Много от родителите им, останали в родната Африка, познават

внуците си само от телефонните разговори и снимките.

Един от начините за “завръщане” към корените, за съхраняване на традициите и

усещането за дома, опит за потискане на носталгията, се оказва музиката. 94% от

респондентите заявяват, че слушат африканска музика. Интересното е, че любовта към

нея дори се засилва в чуждата страна. Музиката носи всичко онова, което “го няма тук” –

приятни спомени, ритъм, танците на предците, връзката с родната култура; тя осигурява

духовната връзка с родината, на едно толкова отдалечено и различно място. Както

отбелязва един от анкетираните, “тя ми е като талисман”.

Не е случайно че африканската музика се слуша най-често на общи събирания,

където спомените, връзката с познатото, сигурността от близостта на in-групата се

сливат, за да донесат поне за малко необходимото усещане за дома-тук, в който може да

бъде пренесен и споделен споменът-от-там. До скоро23 традиционно и масово се

празнуваше 25 май – денят на основаването на Организацията за африканско единство,

който е честван от всички африканци като Ден на Африка.

Да бъдеш различен е трудно винаги и навсякъде. Но като че ли да бъдеш черен в

България е особено трудно.

Представите на българските респонденти са по-скоро положителни: 60% от

анкетираните биха приели африканец за съсед, 90% биха имали приятел-африканец, 50%

нямат нищо против, детето им да сключи брак с африканец/ка.

Практиката на общуването между българи и африканци обаче е много по-

проблематична. Много африканци свидетелстват, че са ставали обект на открит тормоз

заради цвета на кожата си. Много от тях са ставали жертви на заплахи и побой (често от

страна на т.нар. скин-хедс), за което обаче се страхуват да докладват, дори и когато

документите са редовни. Както резюмира ситуацията един етиопец: “Да не ти се случва

полицай да те спре по тъмно и да не си носиш документите в себе си. Заведе ли те в

23 До преди 1992-1993 г. подобни събирания на африкански студенти в Студентския град са изключително

масови и традиционни. Сега, след като в България са останали твърде малко студенти, а повечето

африканци живеят разпръснати из София, 25 май не се отбелязва толкова масово.

63

полицейския участък – и с теб е свършено – ще те изхвърлят смлян от бой, а пък после

върви си търси правата”.

Сходни свидетелства дават и други африканци, както българи – представители на

неправителствени организации за защита правата на човека. За илюстрация могат да се

сравнят следните факти: годишният доклад на Столичната дирекция на вътрешните

работи за 2001 г. сочи, че са били регистрирани 32 217 престъпления24., т. е. 3.2% от

столичани са ставали обект на насилие25. 71% от анкетираните африканци посочват, че са

ставали обект на насилие от страна на българи, като 20% отбелязват, че това се е

случвало многократно. Дори и да се вземе предвид, че този процент не е само за една

година, контрастът между двете цифри свидетелствува за наличие на нетърпимост и

насилие на расова основа. Както тъжно-примирено един от анкетираните отговаря на

въпроса ставал ли е обект на насилие: “Рядко”!

Каква е ролята на полицията за защита на гражданите на едно общество,

независимо от техния произход и цвят на кожата? Освен цитираните по-горе разкази,

отговорите, които анкетираните африканци дават за отношението на полицията към тях,

са изключително негативни: “расисти”, “подозрително”, “предубедено”, “без коментар”,

“създават проблеми с документите”26, “някои полицаи са расисти и се отнасят грубо и

отвратително към мен”. Подобно отношение кара африканците да се чувстват несигурни

и незащитени и създава чувство на безнаказаност сред хората, които ги подлагат на

насилие.

Дори и когато не се стига до насилие, почти ежедневие е проявата на расизъм и

подозрение от всички страни: погледи на погнуса в градския транспорт (явно порочната

асоциация “черно = нечисто” е дълбоко вкоренена), отказ да бъдат обслужени в магазин

или качени в такси, на пръв поглед невинното и все пак обидно твърдение, че всички

“черни” си приличали и затова не могат да бъдат различавани.

Има, разбира се, и многобройни примери за отворено отношение към

чернокожите, най-ярък пример за което са смесените бракове. През 1993 г. се учредява и

Асоциацията Приятели на Африка с председател д-р Петър Берон. Тя си поставя за цел

развитието на добрите отношения между България и африканските страни, както и

24 По данни на “Годишен анализ на Столичната дирекция на вътрешните работи” за 2001 г.

25 Тук се включват престъпления от всякакъв род.

26 Интересното е, че признанието идва от хора с официално признат статут на бежанци

64

подкрепата на африканците, живеещи в България, сътрудничество с организациите за

защита правата на човека, полагането на усилия за пропагандирането на толерантността и

положителния образ на африканските граждани пред българските медии.27

За амбивалентността на българите към непознатото различие на африканците

свидетелствува следното сравнение: анкетираните българи са еднакво склонни да видят

като говорител по телевизията познатия ром и непознатия африканец (35%).

Отхвърлянето на тази публична видимост на културните различия е дори по-силна при

ромите (45% от анкетираните не одобряват възможността да ги гледат като водещи)

отколкото при африканците (40% ) 28.

Обществените настроения и нагласи до голяма степен се създават от образа, който

медиите изграждат. 40% от анкетираните оценяват този образ като позитивен, 10% – като

толерантен, зачитащ чуждото различие. 30% са на обратното мнение и смятат, че медиите

третират африканците в България на базата на негативни стереотипи, а 5% – на расистка

основа. При по-внимателен анализ проличава, че хората, които познават африканци и са

дали по-позитивна характеристика за тях, смятат, че отразяването на информацията

почива на по-скоро негативни стереотипи, а тези, които са по-крайни в отрицателните си

оценки за африканците, намират медийната политика за положителна.

Ако от оценките на читателите преминем към анализ на самия медиен дискурс,

констатираме няколко особености.

Африка и проблемите на африканските държави са изключително слабо застъпени

по страниците на вестниците. Новината е или сензационно-любопитна (конкурсът Мис

Свят, който трябваше да се проведе в Нигерия) или катастрофична (изригването на

вулкана Нирагонго в Конго, експлозията в Лагос, Нигерия, отнели живота на хиляди

27 (AFA, a programmе document. http://www.sas.upenn.edu/African_Studies/Org_Institutes/afa_org.html,

www.geocities.com/Athens/Olympus/4191/info1.htm)

28 Според резултатите от анкетите излиза, че българинът е дори леко по-толерантен и отворен към

непознатите африканци, отколкото към традиционната общност на ромите /или може именно тази

продължила във времето “познатост” води до нетолерантността и нетърпимостта?/. На въпроса дали биха

искали да видят по телевизията водещ от ромски произход, 35% отговарят с Да, 45% – Не и 20% – Не съм

мислил. Що се отнася до водещ от африкански произход, отново 35% отговарят с Да, колебаещите се са

малко повече – 25% и съответно категорично неодобряващите подобна възможност са 40% /или с 5% по-

малко отколкото нежелаещите да видят водещ от ромски произход по телевизията/.

65

души). Обикновено съобщението е съвсем кратко, най-често само с придружаващ текст

под снимка. Подобна __________ситуация се наблюдава не само в България29.

За африканците в България също се говори изключително рядко: когато е

възникнала опасност за страната от бежанска вълна, когато има съмнение за извършено

престъпление, когато някой журналист отново започва темата за опасността от СПИН,

който африканците ”сеели” в нашата страна. Отношението на журналистите към

имигрантите от африкански произход е крайно и нетолератно. Материалите в

българските медии често робуват на предразсъдъци и пораждат на свой ред такива.

Подобно отразяване е част от по-общия проблем на отношението на медиите към

бежанците. Негативните нагласи се проявяват в твърденията, че българите са застрашени

от приемането на бежанци, че приемането на бежанци утежнява нашите собствени

проблеми, че Европа се пази от бежанци и превръща България в бежански лагер. Езикът е

тревожен, акцентира се върху потенциални конфликти: “заплашват”, “нямат право”,

“бунтуват се”, “конкурират се за работа с българите”. Преобладават парафрази от типа

искат-търсят-получават, т. е. приемаме-даваме-отпускаме…” (Образът на бежанците…

1999).

***

Взаимодействието между различни култури винаги е проблематично. При

съжителството между африканци и европейци се наслагва и един допълнителен фактор –

противопоставянето по оста Черно-Бяло.

Преодоляването на множеството предразсъдъци може да стане единствено по

пътя, посочен от Харпър Ли в книгата “Да убиеш присмехулник”30 (Ли 2000: 310):

“Според мен има само един вид хора. Хора!” Истина, изречена от едно 8-годишно дете.

ЛИ Х. (2002) Да убиеш присмехулник. София: Анимар.

29 Начинът на отразяване на африканската тематика и на обрза на афро-американците в медиите и

рекламата в САЩ е подробно изследван от Ентман и Рожецки в книгата им “Черният образ в бялото

съзнание” (Entman and Rojecki 2001).

30 Книга, която представлява нов етап в разглеждането на расовата дискриминация, поставен още с “Чичо

Томовата колиба”.

66

Образът на бежанците в българските медии. София: Център за независима

журналистика.

Laila Karrouch

Sorry, this entry is only available in Catalán and Español

Makabro Aka Brokempo

Sorry, this entry is only available in Español

Mbaká – Chacho Brodas

Sorry, this entry is only available in Español

Mefe: Meferis Elonga Madiba

Sorry, this entry is only available in Español

Mohamed Bouissef Rekab

Sorry, this entry is only available in Español

Mohamed Chakor

Sorry, this entry is only available in Español

Mohamed Sibari

Sorry, this entry is only available in Español

Najat El Hachmi

Sorry, this entry is only available in Catalán and Español

Paloma del Sol

Sorry, this entry is only available in Español

Piruchi Apo

Sorry, this entry is only available in Español

Richard Wright

Sorry, this entry is only available in Español

Rubém Dantas

Sorry, this entry is only available in English

Saïd El Kadaoui Moussaoui

Sorry, this entry is only available in Español

Silvia Sobé – DNOE

Sorry, this entry is only available in Español

Vic Navarrete

Sorry, this entry is only available in Español

Victor Bondjale

Sorry, this entry is only available in Español

Yolanda Eyama

Sorry, this entry is only available in Español

Yoly Sista

Sorry, this entry is only available in Español

Gilles Dossou-Gouin

Sorry, this entry is only available in Français

Kossi Komla-Ebri

Sorry, this entry is only available in Italiano

Salah Methnani

Sorry, this entry is only available in Italiano

Shirin Ramzanali Fazel

Sorry, this entry is only available in Italiano